нуждало

Речник на българския език

1. нуждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нуждало е производна форма на нуждая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нуждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нуждало е производна форма на нуждая се (мин. деят. св. прич. ср. р.).