нуждали

Речник на българския език

1. нуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нуждали е производна форма на нуждая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нуждали е производна форма на нуждая се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).