нуждала

Речник на българския език

1. нуждала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нуждала е производна форма на нуждая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нуждала — мин. деят. св. прич. ж. р.

нуждала е производна форма на нуждая се (мин. деят. св. прич. ж. р.).