нуждал

Речник на българския език

1. нуждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нуждал е производна форма на нуждая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нуждал — мин. деят. св. прич. м. р.

нуждал е производна форма на нуждая се (мин. деят. св. прич. м. р.).