нуждаел

Речник на българския език

1. нуждаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нуждаел е производна форма на нуждая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нуждаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нуждаел е производна форма на нуждая се (мин. деят. несв. прич. м. р.).