нравите

Речник на българския език

1. нравите — мн. ч. членувано

нравите е производна форма на нрав (мн. ч. членувано).

2. нравите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

нравите е производна форма на нравя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).