нравил съм

Речник на българския език

1. нравил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нравил съм е производна форма на нравя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нравил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нравил съм е производна форма на нравя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).