нравил си

Речник на българския език

1. нравил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нравил си е производна форма на нравя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нравил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нравил си е производна форма на нравя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).