нотираха

Речник на българския език

1. нотираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нотираха е производна форма на нотирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нотираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нотираха е производна форма на нотирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).