нотирала

Речник на българския език

1. нотирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нотирала е производна форма на нотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нотирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нотирала е производна форма на нотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нотирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

нотирала е производна форма на нотирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нотирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нотирала е производна форма на нотирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).