нотирал

Речник на българския език

1. нотирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нотирал е производна форма на нотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нотирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нотирал е производна форма на нотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нотирал — мин. деят. св. прич. м. р.

нотирал е производна форма на нотирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нотирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нотирал е производна форма на нотирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).