нотира

Речник на българския език

1. нотира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нотира е производна форма на нотирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нотира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нотира е производна форма на нотирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нотира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нотира е производна форма на нотирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).