носил

Речник на българския език

1. носил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

носил е производна форма на нося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. носил — мин. деят. св. прич. м. р.

носил е производна форма на нося (мин. деят. св. прич. м. р.).