нормирахме

Речник на българския език

1. нормирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

нормирахме е производна форма на нормирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. нормирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

нормирахме е производна форма на нормирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).