нормираха

Речник на българския език

1. нормираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нормираха е производна форма на нормирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нормираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нормираха е производна форма на нормирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).