номинатѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Именителен падеж.
Грешни изписвания (15)
- номенатив
- номенътив
- номинътив
- нуменатив
- нуменътив
- нуминатив
- нуминътив
- номенатиф
- номенътиф
- номинатиф
- номинътиф
- нуменатиф
- нуменътиф
- нуминатиф
- нуминътиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | но-ми-на-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | но-ми-на-ти-ва | |
| пълен член | но-ми-на-ти-вът | |
| мн.ч. | но-ми-на-ти-ви | |
| членувано | но-ми-на-ти-ви-те | |
| бройна форма | но-ми-на-ти-ва | |
| звателна форма | — | |