номерирало

Речник на българския език

1. номерирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

номерирало е производна форма на номерирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. номерирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

номерирало е производна форма на номерирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. номерирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

номерирало е производна форма на номерирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. номерирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

номерирало е производна форма на номерирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).