номерира

Речник на българския език

1. номерира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

номерира е производна форма на номерирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. номерира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

номерира е производна форма на номерирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. номерира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

номерира е производна форма на номерирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).