нокаутирахте

Речник на българския език

1. нокаутирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нокаутирахте е производна форма на нокаутирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нокаутирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нокаутирахте е производна форма на нокаутирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).