нокаутираха

Речник на българския език

1. нокаутираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нокаутираха е производна форма на нокаутирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нокаутираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нокаутираха е производна форма на нокаутирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).