нокаутирало

Речник на българския език

1. нокаутирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нокаутирало е производна форма на нокаутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нокаутирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нокаутирало е производна форма на нокаутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нокаутирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нокаутирало е производна форма на нокаутирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нокаутирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нокаутирало е производна форма на нокаутирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).