нокаутирала

Речник на българския език

1. нокаутирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нокаутирала е производна форма на нокаутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нокаутирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нокаутирала е производна форма на нокаутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нокаутирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

нокаутирала е производна форма на нокаутирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нокаутирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нокаутирала е производна форма на нокаутирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).