нокаутира

Речник на българския език

1. нокаутира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нокаутира е производна форма на нокаутирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нокаутира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нокаутира е производна форма на нокаутирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нокаутира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нокаутира е производна форма на нокаутирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).