нитовахте

Речник на българския език

1. нитовахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нитовахте е производна форма на нитовам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нитовахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нитовахте е производна форма на нитовам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).