никнете

Речник на българския език

1. никнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

никнете е производна форма на никна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. никнете — повелително наклонение, мн. ч.

никнете е производна форма на никна (повелително наклонение, мн. ч.).

3. никнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

никнете е производна форма на никна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

4. никнете — повелително наклонение, мн. ч.

никнете е производна форма на никна (повелително наклонение, мн. ч.).