никнел

Речник на българския език

1. никнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

никнел е производна форма на никна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. никнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

никнел е производна форма на никна (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. никнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

никнел е производна форма на никна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. никнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

никнел е производна форма на никна (мин. деят. несв. прич. м. р.).