нервничило е

Речник на българския език

1. нервничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нервничило е е производна форма на нервнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нервничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нервничило е е производна форма на нервнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).