нервничило

Речник на българския език

1. нервничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нервничило е производна форма на нервнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нервничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нервничило е производна форма на нервнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).