нервничили

Речник на българския език

1. нервничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нервничили е производна форма на нервнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нервничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нервничили е производна форма на нервнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).