нервирал

Речник на българския език

1. нервирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нервирал е производна форма на нервирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нервирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нервирал е производна форма на нервирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нервирал — мин. деят. св. прич. м. р.

нервирал е производна форма на нервирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нервирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нервирал е производна форма на нервирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).