непокорствало е

Речник на българския език

1. непокорствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

непокорствало е е производна форма на непокорствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. непокорствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

непокорствало е е производна форма на непокорствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. непокорствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

непокорствало е е производна форма на непокорствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).