немарила

Речник на българския език

1. немарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

немарила е производна форма на немаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. немарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

немарила е производна форма на немаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).