недочувало е

Речник на българския език

1. недочувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недочувало е е производна форма на недочувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. недочувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недочувало е е производна форма на недочувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. недочувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недочувало е е производна форма на недочувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).