недоизречете

Речник на българския език

1. недоизречете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

недоизречете е производна форма на недоизрека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. недоизречете — повелително наклонение, мн. ч.

недоизречете е производна форма на недоизрека (повелително наклонение, мн. ч.).