недоизречало е

Речник на българския език

1. недоизречало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недоизречало е е производна форма на недоизрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).