недоизречало

Речник на българския език

1. недоизречало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недоизречало е производна форма на недоизрека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. недоизречало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

недоизречало е производна форма на недоизрека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).