недоизрекъл

Речник на българския език

1. недоизрекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

недоизрекъл е производна форма на недоизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. недоизрекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

недоизрекъл е производна форма на недоизрека (мин. деят. св. прич. м. р.).