недоизрекло

Речник на българския език

1. недоизрекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недоизрекло е производна форма на недоизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. недоизрекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

недоизрекло е производна форма на недоизрека (мин. деят. св. прич. ср. р.).