недоизрекли

Речник на българския език

1. недоизрекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

недоизрекли е производна форма на недоизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. недоизрекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

недоизрекли е производна форма на недоизрека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).