недоизрекла

Речник на българския език

1. недоизрекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

недоизрекла е производна форма на недоизрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. недоизрекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

недоизрекла е производна форма на недоизрека (мин. деят. св. прич. ж. р.).