недоизказвало

Речник на българския език

1. недоизказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недоизказвало е производна форма на недоизказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. недоизказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недоизказвало е производна форма на недоизказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. недоизказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

недоизказвало е производна форма на недоизказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. недоизказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

недоизказвало е производна форма на недоизказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).