недовидяло

Речник на българския език

1. недовидяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

недовидяло е производна форма на недовидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. недовидяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

недовидяло е производна форма на недовидя (мин. деят. св. прич. ср. р.).