негодувал

Речник на българския език

1. негодувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

негодувал е производна форма на негодувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. негодувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

негодувал е производна форма на негодувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. негодувал — мин. деят. св. прич. м. р.

негодувал е производна форма на негодувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. негодувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

негодувал е производна форма на негодувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).