невротизирал

Речник на българския език

1. невротизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

невротизирал е производна форма на невротизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. невротизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

невротизирал е производна форма на невротизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. невротизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

невротизирал е производна форма на невротизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. невротизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

невротизирал е производна форма на невротизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).