неандерталец

Речник на българския език

неандерта̀лец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. неандерта̀лци, м. Изкопаем човек от ледниковата епоха (ранния и средния палеолит).
прил. неандерта̀лски, неандерта̀лска, неандерта̀лско, мн. неандерта̀лски.

Грешни изписвания (15)

  • неандерталиц
  • неандирталец
  • неандирталиц
  • неъндерталец
  • неъндерталиц
  • неъндирталец
  • неъндирталиц
  • ниандерталец
  • ниандерталиц
  • ниандирталец
  • ниандирталиц
  • ниъндерталец
  • ниъндерталиц
  • ниъндирталец
  • ниъндирталиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ан-дер-та-лец
непълен член не-ан-дер-та-ле-ца
пълен член не-ан-дер-та-ле-цът
мн.ч. не-ан-дер-тал-ци
членувано не-ан-дер-тал-ци-те
бройна форма не-ан-дер-тал-ци
звателна форма не-ан-дер-та-ле-цо