нащърбявал

Речник на българския език

1. нащърбявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нащърбявал е производна форма на нащърбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нащърбявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нащърбявал е производна форма на нащърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нащърбявал — мин. деят. св. прич. м. р.

нащърбявал е производна форма на нащърбявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нащърбявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нащърбявал е производна форма на нащърбявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).