нащърбил

Речник на българския език

1. нащърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нащърбил е производна форма на нащърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нащърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

нащърбил е производна форма на нащърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).