нащърбел

Речник на българския език

1. нащърбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нащърбел е производна форма на нащърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нащърбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нащърбел е производна форма на нащърбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).