нащърбвал

Речник на българския език

1. нащърбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нащърбвал е производна форма на нащърбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нащърбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нащърбвал е производна форма на нащърбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нащърбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нащърбвал е производна форма на нащърбвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нащърбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нащърбвал е производна форма на нащърбвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).