нашумявал съм

Речник на българския език

1. нашумявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нашумявал съм е производна форма на нашумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нашумявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нашумявал съм е производна форма на нашумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. нашумявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нашумявал съм е производна форма на нашумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).